доц.д-р инж.Калин Каров за РАБОТНАТА СРЕЩА

Биологичното земеделие категорично е свързано с технологии без използване на химически препарати.
По тази причина в Европейския съюз не се поощряват някои популярни в  Америка технологии.

ТРАЙНИ КУЛТУРИ

Най-отчетливо биологичното земеделие е навлязло при отглеждане на трайни култури и зеленчуци, където при неспазването му съществува реална опасност фермерът да не може да си продаде продукцията. Тук могат да се отбележат няколко тенденции, при всяка от които редовете с растения се окопават, понякога дори ръчно (ако се намира достатъчно работна ръка). Като добра алтернатива са вече широко внедряваните машини за окопаване в реда с механичен опипвач  (1) и чрез „скубане“/плевене (2) на растенията в реда. Ние предлагаме и двата вида, при което забелязваме – предимства и недостатъци.

1. Виж видео – Отклоняващи секции
2. Виж видео – Почвообработка и плевене в реда

Може ли да се премахне окопаването в междуредието на насажденията?

Първите стъпки в тази насока са направени при внедряване технологии със  зачимяване. Като тяхна  разновидност се появи засяването на междуредието с бобови култури, което дава възможност за активно зелено наторяване. Но и при двата случая се получава уплътняване на почвата в междуредията от движещите се по тях машини и хора. Затова се предлагат машини, които без да разрушават растителната покривка, осигуряват проникването на влага и въздух в почвата. Ние предлагаме (3) – валяк за мачкане и (4) декомпактор.

3. Виж видео – Палцов валяк
4. Виж видео – Декомпактор

При някои природо-климатични условия (например в областта на Мелник), съществува опасност при изсъхване на междуредовата растителност да се стигне до избухване на пожар. Това налага окопаването на междуредието за предотвратяването на тази опасност. Ние предлагаме (5) – чизел и (6) брана – предимства и недостатъци.

5. Виж видео – Лозарски чизел
6. Виж видео – Лозарска брана

NO TILL

Пренесената  у нас от Америка НО ТИЛ технология за отглеждане на зърнени култури, по мое мнение, страда от факта, че изисква значително използване на химия, но също така , намалява влагозапасяването в по-дълбоките почвени слоеве при нашите почвено-климатични условия. Според мен по тази причина радетелите на тази технология не представят данни за разходите и реколтата за 5 последователни години. Това е период, в който като правило се проявяват тези, понякога големи различия в добивите.

Влагозапасяване:

Виж видео – Влагозапасяване

На този клип убедително се вижда разликата в попиването на почвата без и със почвообработка.

Ние предлагаме  (7) и (8) (машината на Агромет)

7. Виж видео – Аериране
8. Виж видео – AIREADOR

ОКОПАВАНЕ – HORSCH TRANSFORMER

В тази връзка заслужава да се отбележи, че такава фирма като ХОРШ не предлага машини за НО ТИЛ земеделие, а нейният култиватор HORSCH TRANSFORMER беше обявен за най-добрата машина на 2019 г

Виж видео представяне на машината

ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО

В зеленчукопроизводството, също се търсят начини за биологично земеделие без ръчен труд, въпреки сериозните цени на използваните култиватори;

Виж видео

___________________________

“No Till” – да бъде или да не бъде

доц.д-р инж.Калин Каров

Това заглавие не е мое – заимствах го от дискусия между специалисти, които защитават две противоположни тези: от една страна руски фермери и учени, които, загрижени за земята си изучават опита на тези, които отдавна (повече от 30 години) използват нулеви почвообработки (основно в Канада, Бразилия и Аржентина ) и от 2000-та година се опитват да докажат, че колкото и голяма да е Русия, там също съществува опасност почвата да загуби качествата си и да се превърне в безплодна земна повърхност и от друга страна тези, които се страхуват от рисковете, свързани с безогледното прилагане на земеделие без почвообработка. И двете страни привеждат доказателства за преимуществата на защитаваната от тях позиция, като премълчават за слабите й страни.

Този спор не е от скоро. Новото е, че до сега спорът беше да се оре или да не се оре, а сега е дали въобще да се обработва земята или не. Защитниците на „класиката” имат железен аргумент – резултатите са проверени в течение на много години, пътищата са добре утъпкани и рисковете са много по-малки.Но и те си дават сметка, че само за един век хумусът в почвата е намалял повече от 2 пъти. Дори плодородието на земята да е достатъчно за нас и нашите деца, то нашите внуци неминуемо ще почувстват разрушената структура на почвата, което изкуствените торове още повече засилват.

Основният проблем при този спор е, че и двете спорещи страни не разполагат с дългогодишни научни данни за ефективността или вредата от новата “no-till” система.При това заслужава да се отбележи, че там където тази система е намерила широко приложение от много години, количеството на валежите е повече от 800 мм, а в Аржентина, където тя се използва вече 30 год. – над 1200 мм годишно. При това разходите „за химия” значително са се увеличили, особено срещу болести и вредители, а за борбата с плевелите използването на ГМО е задължително. Естествен е стремежът на всеки бизнесмен да намали разходите си без съществено да увеличи риска от непредвидими последствия. А в земеделието непредвидимото е повече от всякъде другаде.

Директната сеитба е позната в България от десетки години без да успее да се наложи и фактът, че сега агресивно се рекламира под името ” NO TILL”, не намалява рисковете от нейното безогледно прилагане. Защото дори при ръчни обработки почвата значително се уплътнява, а дори при минимално възможните машинни обработки “сеитба – прибиране на реколтата” това уплътняване е значително по-голямо, особена ако се използват огромните и тежки трактори и комбайни.

Основният риск при българските климатични условия е недостатъчното влагозапасяване при недостатъчните, при това доста интензивни валежи – рискът е значителна част от валежа вместо да попие в почвата, да се оттече или задържи по земната повърхност , като при това предизвика наводнения или заблатявания, каквито наблюдаваме все по-често. Почвообработките естествено трябва да се намаляват. От една страна огромните разходи за скъпо гориво са съществена част от себестойността на продукцията. От друга страна плужната оран през лятото за рапицата води до значително обезводняване и деструктуриране на почвата. Последното в значителна степен беше намалено чрез замяна на плужната оран с дълбоко разрохкване – 2.5 пъти по-малки разходи за гориво, съответно толкова повишена производителност и запазване на почвената влага при летните почвообработки – това в момента е добро решение на проблемите. А докато се ползват добрите временни решения трябва да се трупат много знания и опит, които са абсолютно задължителни за успешно използване на „No till „ системата.

В Европа, особено във Франция, много опит в тази насока е натрупан при отглеждане на лозя. От много години се използва зачимяване или засяване с покривна растителност на междуредията. В първия случай , за да се решат проблемите , свързани с утъпкването на почвата – влошени аерация и влагозапасяване, масово вече се използва показаната по-долу машина – декомпактор.

Декомпакторът прорязва почвата, без обръщане, като по този начин не се уврежда почвената покривка. Пред всеки „нож” минава режещ диск, чийто прорез не позволява на органа да събира и влачи със себе си растителните остатъци, при което се запазва растителната покривка от чимове или покривна растителност в междуредията. Декомпактирането позволява аерация на почвата и улеснява филтрирането на влага в нея.

При засяване на междуредията с покривна растителност, освен декопактора се използва още една машина – екологичен валяк. Върху външния диаметър на валяка са заварени метални, стоманени плочки, служещи за стъпкване и смачкване на растителната покривка. Металните плочки не са заострени и само нараняват и разстилат засетите растения, без да докосват почвата, като по този начин се избягват последващи нежелани пониквания на плевели. За да се увеличи агресивността на валяка върху тревата, той може да бъде напълнен с вода, което увеличава теглото му. Използването на тези машини и в други отрасли на земеделието е въпрос на размери и мощност на трактора.

И накрая ще се върна към заглавието – „ NO TILL” – ДА БЪДЕ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕ . Отговорът на този въпрос за България е свързан с трупане на много опит и знания. А спорът нека продължава.